Всичко за Google Търсене на книги
Общ преглед
Мнения и впечатления
Обща помощ

Партньорска програма
За издатели и автори
Станете член сега
Помощ за партньори

Проект „Библиотека“
Общ преглед
Партньорски библиотеки
Помощ за библиотекари

Всичко за Google Търсене на книги

Общ преглед | История | Вярно или невярно

Историята на Google Търсене на книги

В началото беше Google Търсене на книги.

Всъщност, не съвсем. Но пък със сигурност може да се спори, че началото на проекта беше положено със самото създаване на Google. През 1996 г. двамата основатели на Google, Сергей Брин и Лари Пейдж, току-що завършили студенти по информатика, работели по изследователски проект, финансиран от Проекта за технологии за цифровизиране на библиотеки в Станфордския университет. Тяхната цел била да направят цифровите библиотеки реалност, а смелата им идея се изразявала в следното: в света на бъдещето, в който необятни сбирки от книги са цифровизирани, хората да разполагат с програма за обхождане на интернет, която да индексира съдържанието на книгите и да анализира връзките помежду им, определяйки уместността и полезността на всяка книга като проследява броя и качеството на позоваванията в нея от други книги.

Те нарекли създадената от тях програма BackRub, която представлявала модерен вариант на традиционния анализ на препратки и именно тази програма довела до създаването на алгоритмите на Google за класиране PageRank - ядрото на технологията за търсене, която олицетворява Google.

Още тогава Лари и Сергей си представяли как всички хора на Земята ще имат възможност да търсят във всички книги по света, за да намерят тези, които представляват интерес за тях. Това, което те не си представяли обаче било, че един ден ще стартират проект, чрез който това може да се осъществи. Следва кратко пътуване през някои от най-важните моменти в историята на проекта досега:

[2002]

Малка група от служители на Google официално стартира тайния проект за книгите. Те разговарят с експерти относно предизвикателствата, които стоят пред тях, започвайки с един прост, но изключително важен въпрос: колко време ще отнеме цифровото сканиране на всички книги по света? Оказва се обаче, че никой не знае отговора. В типичния за Google стил, Лари Пейдж решава да експериментира лично. Един ден в офиса той и Мариса Майер, един от нашите първи продуктови мениджъри, използват метроном за поддържане на ритъма, докато методично разгръщат листите на книга с 300 страници. Отнема им цели 40 минути, докато стигнат края.

Вдъхновен от изключителните проекти за цифровизиране, които се провеждат в целия свят, като проекта Паметта на Америка на библиотеката на Конгреса на САЩ, проект „Гутенберг“, проект Милиони книги и Универсалната библиотека, екипът предприема серия посещения на място, за да разбере как се осъществяват те.

В стремежа си да открие повече информация, Лари Пейдж се обръща към Мичиганския университет, неговата алма матер и пионер в начинанията за библиотечно цифровизиране, като проектите JSTOR и Създаването на Америка. Когато научава, че за сканирането на седемте милиона тома в университетската библиотека ще са необходими по тогавашни изчисления хиляда години, той казва на ректора на университета Мери Сю Коулман, че вярва, че Google може да го направи за шест.

[2003]

Член на екипа посещава благотворителен панаир на книгата във Финикс, Аризона, за да закупи книги, върху които да се изпробват неувреждащи технологии за сканиране. След безброй експерименти, екипът разработва метод на работа, който е много по-щадящ от съществуващите традиционни технологии за високоскоростно сканиране. Екипът е радостен, а самите книги - още повече.

В същото време софтуерните специалисти в екипа постигат напредък в разрешаването на сложните технически проблеми, с които се сблъскват при обработката на информация от книги с нестандартни размери на текста, нетрадиционни шрифтове или други неочаквани особености и всичко това на 430 различни езика.

[2004]

Основана през 1602 г. от сър Томас Бодли, мисията на Бодлианската библиотека в Оксфордския университет винаги е била да служи не само на академичната общност, а на целия свят. Екипът посещава прочутата библиотека и е поразен от топлото посрещане.

По време на обиколка из библиотечните фондове, служителите изваждат вековни книги с несрязани страници, които рядко се изнасят на дневна светлина. За първи път откакто Шекспир е пишел пиесите си, мечтата за всестранното разширяване на малкия кръг от литератори, които имат достъп до тези книги, изглежда постижима.

Посещението е вдъхновяващо и последвалите срещи и разговори водят до установяването на официално партньорство за цифровизиране в рамките на три години на несравнимата сбирка на библиотеката, състояща се от над един милион книги от 19 век, които са обществено достояние.

Междувременно подготвителните разговори с някои от най-големите световни издатели започват да дават резултат. През октомври Лари и Сергей обявяват началото на „Google Печат“ по време на Панаира на книгата във Франкфурт в Германия. Първите издатели, които се присъединяват към програма са: Блекуел, Кеймбридж Юнивърсити Прес, Юнивърсити ъв Чикаго Прес, Хофтън Мифлин, Хиперион, Макгроу-Хил, Оксфорд Юнивърсити Прес, Пиърсън, Пенгуин, Персеъс, Принстън Юнивърсити Прес, Спрингър, Тейлър и Франсис, Томсън Делмар и Уорнър Букс.

През декември обявяваме началото на проект „Библиотека“ на Google Печат , който става възможен благодарение на партньорствата ни с Харвардския, Мичиганския, Оксфордския и Станфордския университет, както и с Нюйоркската обществена библиотека. Общо сбирките на тези изключителни библиотеки надминават 15 милиона тома.

[2005]

Една година след старта на Google Печат екипът се връща на Панаира на книгата във Франкфурт, където обявява че програмата вече приема партньори от осем европейски държави: Австрия, Белгия, Германия, Италия, Испания, Нидерландия, Франция и Швейцария.

В унисон с нашата мисия да организираме световната информация и да я направим универсално достъпна и полезна, даряваме 3 милиона щатски долара на Библиотеката на Конгреса на САЩ, за да помогнем за създаването на Световна цифрова библиотека, която ще предоставя достъп до сбирка от редки и уникални издания от целия свят. Също така удължаваме пилотната ни програма за сканиране, която включва цифровизиране на творби с историческа стойност от Юридическата библиотека на Конгреса.

Google променя името на Google Печат на Google Търсене на книги, което по-точно отразява начина, по който хората използват програмата. Също така екипът реагира на полемиката около проект „Библиотека“, като се включва в обществения дебат относно основополагащите принципи на проекта.

[2006]

В своята вълнуваща реч пред Асоциацията на Американските издатели (AAP), ректорът на Мичиганския университет Мери Сю Коулман обяснява защо университетът избра да стане наш партньор в проект „Библиотека“, подчертавайки значението на цифровизирането на книгите във връзка с опасността от природни бедствия като ураганът Катрина и добавя „Винаги ще вярваме в това“.

През март посещаваме Лондонския панаир на книгата, където някои от нашите партньори-издатели споделят своя досегашен опит.

Скоро след това приканваме нашите партньори да споделят с нас дали искат да продават на читателите пълен достъп до книгите онлайн - директно от техните браузъри. Това е първата от многото нови възможности, които развиваме в тясно сътрудничество с издателите, за да им помогнем да експериментират с новаторски подходи към продажбата на книгите си онлайн.

През лятото помагаме на театралния фестивал „Шекспир в парка“ да отпразнува своята петдесетгодишнина с безплатни представления в Сентръл парк, като създаваме място в интернет, където всички пиеси на Барда могат да се търсят и намират. Докато сме в Ню Йорк, посещаваме и изложението Book Expo America, където показваме на издатели и автори от Съединените щати какво ще видят потребителите, когато те се присъединят към Партньорската програма на Google Книги.

Въвеждаме редица подобрения, за да направим програмата Google Търсене на книги още по-полезна и лесна за използване. Като начало разширяваме достъпа до сканираните от нас творби, които са обществено достояние, като добавяме бутон изтегляне на PDF за всички книги, които не са обект на авторско право. Няколко месеца по-късно представяме нов потребителски интерфейс, чрез който улесняваме работата и навигирането в Google Търсене на книги. В новия интерфейс добавяме и нови страници Информация за книгата, които използват алгоритмите на Google и показват богата информация за книгата - първоначално тя включва сродни книги, избрани страници и позовавания от научни творби. 

През есента още четири университетски библиотеки се присъединяват към проект „Библиотека“. Това са библиотеките на Калифорнийския университет, Университета „Комплутенсе“ в Мадрид, Университета на Уисконсин - Медисън и Вирджинския университет.


[2007]

Използвайки новият интерфейс като отправна точка, експериментираме с нови начини, чрез които хората да използват книгите.

  • Места в тази книга: това е инструмент, който съвместно с Google Карти позволява на потребителите да разглеждат книги по различните места, споменати в текста (по-късно представяме експериментален KML слой за Google Earth, който прави обратното - потребителят избира дадено местоположение и ние показваме книги, в които то се споменава).
  • Популярни откъси: създаваме нов начин за придвижване от една книга към друга, проследявайки употребата на даден откъс в сбирка от книги.
  • Моята библиотека: помагаме на хората да впрегнат мощта на Google в техните лични сбирки от книги. Потребителите вече могат да организират и споделят с други хора техните лични библиотеки, рецензии и рейтинги.
  • Нова начална страница (първоначално само в Съединените щати): даваме на хората повече отправни точки за търсенето на книги в нашия индекс.

Мариса Майер представя функцията за универсално търсене в Съединените щати и Google Търсене на книги става още по-неразделна част от възможностите на търсенето с Google. 

През май Кантонската и Университетска библиотека на Лозана и Библиотеката на Университета в Гент се присъединяват към програмата Google Търсене на книги, прибавяйки значителен брой книги на френски, немски, фламандски, латински и други езици и увеличавайки броя на европейските библиотеки – наши партньори на шест.

През юли добавяме връзка „Изглед с обикновен текст“ за всички книги, които не са защитени с авторски права. Компютърният специалист Т.В. Раман обяснява как това дава възможност книгите да бъдат използвани посредством адаптивни технологии, като инструменти за екранно четене и Брайлово изобразяване, по този начин позволявайки на потребителите с увредено зрение да четат тези книги също толкова лесно, колкото е и за зрящите.

До декември, интерфейсът на Google Търсене на книги е преведен на над 35 езика, от японски до чешки и финландски.  Над 10 000 издатели и автори от повече от 100 страни участват в Партньорската програма на Google Търсене на книги. Проект „Библиотека“ се разраства и обхваща 28 партньори, включително седем международни партньорски библиотеки, тези на Оксфордския университет (Великобритания), Университета „Комплутенсе“ в Мадрид (Испания), Националната библиотека на Каталония (Испания), Университетската библиотека на Лозана (Швейцария), Университета в Гент (Белгия) и Университета Кейо (Япония).

С поглед напред към следващата година продължаваме да развиваме нашата технология и да увеличаваме броя на партньорствата си с издатели и библиотеки от целия свят. Очаквайте още...

©2011 Google - Начална страница - Всичко за Google - Декларация за поверителност